Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен
и разлиства се почти мечтата,
че днес е отново онзи ден,
в който с теб срещаме зората.
Изгревът над хоризонта лилавее
и в зюмбюлен цвят унесено трепти.
Една любов вечно там живее
с дъх на теменужени мечти.
© Галина Кръстева All rights reserved.