Окъпани листата в златна охра
танцуват тихо с есенния ден.
Под нежния и галещ слънчев допир
припича клони червендалест клен.
Помислял ли си, колко тайни крие?
В кората му все още си личат.
Вдълбани думи - вречени… И ние
оставили сме думи да горят.
В градинката стоят самотни пейки,
все още помнят глъчка и игри,
листата шу-шу-му-шат, мърдат вейки,
блестят във жълто топлите лъчи.