О, братко
Не издържах, един ден легнах да гледам звездите.
О, братко, преди никога не се бях сещал за тях от сърце.
Те са толкова далече, колкото и мечтите.
За да ги сбъднеш, безмислено протягаш към тях ръце.
О, братко, когато ги гледам, толкова ме е страх.
Под тях живееш, а те гледайки те, падат!
Рано или късно от нас двамата с теб ще остане единствено прах.
Под тях се смееш и плачеш, а те просто си падат!
Не мога да се справя, затова легнах, за да чуя какво си говорят?
Какво чувстват и дали се надяват повече от нас?
Дали обичат някого, без да могат да му проговорят? ...