О Г Р А Н И Ч Е Н И Я 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

• Етчи (Анета Саманлиева)

  2007-02-12T22:31:28+02:00
  Много мисли, размисли ме Вальо.
  
  Поздрав и усмивка.
• ria (Гергана Иванова)

  2007-02-12T16:51:09+02:00
  Колко сложни неща казваш с прости думи. Нещата не са такива, каквито изглеждат...
• kity (Людмила Нилсън)

  2007-02-12T16:42:35+02:00
  Това ми хареса!!!
  Поздрави
• merigold (Мери)

  2007-02-12T16:41:40+02:00
  Най-красивото нещо е да видиш как се възправя падналия човек! Много поучителен стих!Браво и от мен!
• Белоснежка (Гергана Шутева)

  2007-02-12T15:00:49+02:00
  Хареса ми, Вальо! Поздрав!
• ВТ (Вили Тодоров)

  2007-02-12T12:43:54+02:00
  "...гризе със зъби вятъра,
  той мрази всички клетки..."
  Нима ни пречи нещо да бъдем, да живеем като него? Да отхвърляме всички клетки, коквото и да ни струва? мисля, че зависи само от нас! Все още ме заставят да мисля тези твои стихове!
  
• Румена (Румена Румена)

  2007-02-12T12:42:03+02:00
  Сигурна съм, че коленете ти са все обелени, но не се отказваш. Пишеш хубаво. Вече съм ти го казвала. Още по-хубаво е с всеки следваш стих да те чета.
• Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  2007-02-12T12:35:44+02:00
  Браво!
  Така е наистина!
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2007-02-12T10:52:34+02:00
  Интересен сюжет!
  Браво!
• ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

  2007-02-12T10:26:59+02:00
  Много е истинско и тъжно! Хубав стих! Поздрави!