Aug 17, 2007, 7:10 PM

O Mare e Tu  

  Poetry
1451 0 23
По фибрите ми тръпнат ноти. Песен,
която се разлива по кръвта ми.
По тъничките й извивки иде есен,
но всъщност тя е циганското лято.
Прилича във самия край на август
оранжевото слънце на дайре.
През тънкият воал на нежна жажда,
се чува ритъм. Ритъм на сърце.
Дихание, което ще избухне,
докато звук целува същнината ми.
А следващата нота - взрив от чувства.
И расне ритъм, расне светлината ми.
Въздигане, въздигане - всленски танц,
от който бих могла да литна.
Душата ми пътува  по спиралата,
по всяка моя фибра се разлива
сребристият оттенък на небето.
Съзнание за нежност и за сила.
Ефирно същността ми в танца свети
в сребристото сияние. Обичам.


п.п.  http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??