Като вълшебно дете,
като шептящо море,
ти, безбрежна нотà...
като звънлива вода!
Зората бурно напира,
ти си толкова щастливо!
И си толкова звънливо,
кат' видение красиво!
Ти, магия страстна...
светлина нещастна,
младостта угасна,
а е тъй опасна...
Дете нереално и диво,
прилично на слънце щастливо!
Къде нежността си замина?
Досущ като бялата зима...
© Гюрсел Ханъмов All rights reserved.