О, ти
/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима.
/О, ти не идвай, вече.
Хайде, моля те, ела .
Поне веднъж да ти затръшна, искам,
вратата тежка, точно под носа
и злобно, през сълзи, да се изкискам.
/О, ти не идвай, вече
- под клепките ми - вечност.
Затворила очи, да те сънувам,
и после, в утрото, под облачно небе,
от бялата слана да те ревнувам.
/О, ти си тук. (А казах да не идваш.)
Ти - скитник дрипав, мой любим, прекрасен.
Приготвила съм ти постеля, мека,
Заспѝ блажено, в моя мрак - ужасен.
Но ето, днес, предчувствам те, наблизо.
/Дошъл си ти. И може би, оставаш.
Оставаш, може би, но за минутка време,
...
и после пак, завинаги си заминаваш.
© Елмаз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Идеята ми се избистри, но има още какво да се желае. На наклонените черти не разбрах предназначението или не рамкират настроенията точно.
Казвам го само, защото стилът ми хареса. Лека злобица, копнеж и духовитост. -
Класно произведение!! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Или по-скоро, моля те, иди си