Jul 9, 2015, 12:26 AM

Обади се! 

  Poetry » Love
1302 7 14

 

 

Сега те търся в чуждите лъчи.
По чуждите тераси. С чаша вино.
Душата ми е празна. И мълчи
пред прага на самотната година,
която ще ме чака там. Без теб.
Защо са ми проклетите надежди,
че утре ще съм по-добър човек?
Една жена с усмивка ме поглежда
и май че ме харесва. Даже аз
сега видях, че с нея си приличаш.
Гласът ù, зная, не е твоя глас
и може би не ще я заобичам,
но мъничката бенка на врата
и роклята от плетена дантела...
Прощавай. Припознах се. Любовта.
Откакто ти си тръгна, е приела
лицата на стотиците жени.
Жените, във които те намирам.
Те дават тон на тъжните ми дни.
А после пак по мъничко умирам...
Защото ти си смисълът в покой.
Ти знаеш всички рими и поеми.
Без теб съм никой. Просто вълчи вой,
захапал миг от миналото време.
Без теб съм сянка... Моля те, ела!
Душата ми те моли и орисва!
Завей отново с белите крила.
Или поне... за малко... обади се.
Не искам друго. Само твоя глас.
И думите, които не изричам
ще стоплят самотата ми. А аз...
аз просто ще те слушам. И обичам.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Спомен, тъга и копнеж са вплетени тук. Много ми хареса!
  • Ох, Яна, ох!
    https://www.youtube.com/watch?v=4PCF9sUx5Rc
  • Много силен стих!
    Браво!
  • " Без теб съм никой. Просто вълчи вой,
    захапал миг от миналото време." Как ти е хрумнало това не знам, но ти се покланям! Обожавам, когато поезията извира от дълбините на душата на човек и само с едно изречение ти рисува цялостна картина на състоянието, в което си. Подсъдимо добра си, Янче
  • Копнежно...
  • Чудесно е! Поздрави, Янче!
  • красота!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Казвала съм ти и преди как ме завладява това твое стихотворение. Преживявам го. Притежаваш този несравним талант да ме грабнеш във вихрушката си, да ме завъртиш главоломно, а аз да копнея за още..
  • Страхотно е!
  • Раздялата невинаги е разлюбване.
    Рядко хубав стих!
    Чета и препрочитам, Яна.
    Благодаря ти.
  • Харесах много твоя стих! Има толкова тъга, копнеж и същевременно нежност, че докосва сърцето! Поздравления!
  • Благодаря!
  • Красив копнеж.С надежда във тъгата
    с тъга във спомена и спомен за тъга.
    Изчезне ли внезапно равновесието
    светът е тишина и самота...
Random works
: ??:??