На гърлото ми къшей хляб заседна.
Присви се гръд и задуших се от вина.
Аз бях облечена и чиста, и преяла,
а то ме гледаше – от другата страна.
А то! Бе мъничко и босо, и наивно!
И всеки пъдеше го, за да може да изчезне.
За да изчезне и за да не пречи
на този грохот от преживящи уста.
Добре, че беше лято и бе босо.
И бе щастливо – нищо, че остана сам-само!
Навярно трижди по-студени
гладни зими бе надживяло. ...