В онзи град, сред хилядите хора,
се намерихме безумни, ти и аз.
Не беше нужно даже да говорим,
говореха сърцата вместо нас.
В прегръдка ме заключи нежно
и устни с моите небрежно сля.
Две деца се разхождаха безцелно
по тесните пътечки на града.
Две деца, пораснали отдавна,
сега наново преоткриваха света,
ръка в ръка, не бързаха, а бавно
търсеха едно към друго път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up