Една тъжна луна
все ти свети в здрача,
като фар в тъмнина,
щом за тебе заплача.
Все те боцка в клепачи
за сън зажаднели
и ти пее във здрача,
как с тебе сме пели.
Една жълта луна
над тебе все свети,
като тъжна жена
със сълзи не пролети.
Някой ден по лъча
светлосин ще се върна.
Не плачи във нощта,
аз пак теб ще прегърна.
© Мария Чомакова All rights reserved.