xnavyx (Иван Пенев)
9 3
May 29, 2010, 10:24 PM

Обещание 

  Poetry » Love
1110 0 2

Но ето, сякаш като през стъкло

аз виждам твоя лик във слънчева страна.

Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта

и очите ми прогаря като жертвено перо.

 

Студено е във тази стая, но шепне пак прахта,

че през едничкия прозорец, отпечатал две сълзи,

аз виждам как танцуваш сред слънчеви цветя

и как като снежинка ликът ти се топи.

 

Подай ми две ръце. Помогни ми да премина!

Или остани сред слънчева страна...

Аз искам да те гледам през влажното стъкло.

 

И няма аз из стаята нивга да замина.

Дори да се стопиш като белег от сълза,

аз тихо ще догарям като жертвено перо.

© Иван Пенев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??