Dec 23, 2016, 12:35 PM

Обещание 

  Poetry » Love
618 2 6

Когато от очите потича умората
и дълбините те дърпат към себе си,
когато е трудно да дишаш през порите
и усещаш сърцето си в менгеме,
и светът ти се свие във черното,
неспособен да върне дъгата,
а камертонът на времето
трепти със звука на тъгата.
Kогато не виждаш, дори и прогледнал, 
къде се намираш, защо ли си там, 
стремиш се към полет, а си заседнал 
дълбоко в съмнението, изоставен и сам.
Kогато прекърши се последната жилка
и пропадаш неспирно, безмилостно…
Тогава ще усетиш ръцете ми силни
как възраждат света ти от нищото.

 

09.06.2016

© Надежда Тошкова All rights reserved.

по повод „водовъртежите“ на един Човек

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми стиха ти ,Надежда!Поздравления!
  • Оценявам високо, силно стихотворение!
  • "Тогава ще усетиш ръцете ми силни
    как възраждат света ти от нищото."
    Браво, Наде! Силно стихотворение със силен финал! Хареса ми!
  • Хубаво е да имаш в нужда силни ръце, които да те въздигнат от тъмната бездна. Харесах!
  • Изключително съдържателно. Харесах!
  • Еха, толкова е красиво..., страхотно!
Random works
: ??:??