Бях си обещала да не плача.
(колко обещания не спазих)
Стисках си клепачите, обаче
сълзите през миглите пролазиха.
Бях си обещала да не страдам.
(дупките в душата си закърпих)
Малко след поредното ми падане
зейнаха – по-живи от безсмъртник.
Бях си обещала да съм птица.
(в болката крилете да не свивам)
Малко им завиждам на глупците.
Искам като тях да съм щастлива.
© Мая Попова All rights reserved.