Защото някъде в очите ми будуваш
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято
в пресипнали остатъци бродира нощи
закичва с песъчинки всеки камък
а после бавно с тъмнината броди...
... а аз творя те в изгрева безмълвно
рисувам те по мен като стихия
и в утрото единствен вятърът
прошепва ми че пак ще те открия...