Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза -
усещаш я и виждаш, но не трепва!
Поне да я търкулне вятърът в пръстта,
от съжаление, да си изгние там несретна!
Наясно си със всичко онова "преди",
напомнящо нощта на сомнамбула -
вървящ по тънки въжени лъжи,
надявайки се никой да не го събуди! ...