За тебе, сине, всеки ден тъжа,
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас,
за слънчевият лик така усмихнат,
за звънкият ти неподправен смях,
без който аз завинаги притихнах.
В душата ми настъпи тишина,
болят сълзите скрити надълбоко,
докосващи те само във съня,
приели, че в света си им наоколо. ...