Да, знам, че трябва някак с теб да свикна.
И като част от мен да те приема.
Да заживея с теб, да те обикна,
и да прекръстя с името ти... времето.
И знам, че трябва да се примиря,
със твоето натрапчиво присъствие
(за благодарност ще ти подаря
вечерните си съ́лзи, вместо пръстен.)
Да, знам че да съм с теб е неизбежно.
(за друго нямам сили да мечтая)
Навремето бях цвете бяло, нежно...
Коя съм днес се питам... И не зная. ...