Обичам очите ти, когато ме гледаш,
устните с цвят на бадем -
красиви и нежни, бреговете далечни,
политам към тях запленен.
Обичам косите ти - страст и въздишка,
със букли от звездни мечти,
пригалвам ги, Боже, с дъх ненаситен
и чувствам как смееш се ти.
Ликът ти обичам - блажена магия,
икона, вълшебна зора,
как искам по устни лъчи да отпия,
целувки с копнеж да бера!
Обичам очите ти, когато ме гледаш,
давя се в тях умилен
и нощем, по мръкнало, вятъра питам,
мислиш ли с обич за мен?
© Красимир Трифонов All rights reserved.
toxin!!! И навсякъде, като счупена латерна, повтаряш едно и също. Сладникавост, захаросаност... явно много ти горчи в устата от жлъчта,която бълваш!