ОБИЧ
До свършек
се протегна този миг,
сред бреговете,
каменно-ронливи.
Небето ми -
горчиво смръзнал вик...
Но... ето -
обичта Му
в светъл дъжд прелива.
Прокапват думи -
словеса светлинни.
Припявам си ги -
мъдро приземена.
И ми е топло -
в нощите предзимни.
И ми е святост -
обич - споделена.
© Донка Василева All rights reserved.