Вината ми, толкоз голяма,
опряна на твоето сърце...
Вината, която измисли,
и нека да страдаме двама!
За тебе - написах поеми,
които крепят ме в деня.
Пред тебе стоях на колене.
Да моля за прошка - коя?
За тебе - душата ми плаче.
Невинна си тръгвам в нощта.
Не виждаш ли - белег остана
от тази незнайна вина! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up