Късно ли е, обич моя, да обичам теб?
Късно ли е да сънувам твоите очи?
Живях в приказка красива...
Живях в измислен свят, в който ти ме обичаше такава, каквато бях...
И до последно истината не приемах - че другата обичаш ти...
И до последно се надявах, че мен не би ранил.
Говореше ми нощем нежно, за да забравя другата жена, а всъщност си обичал нея - и тогава, и сега.
Говореше, мечтаеше с мене...
Животите си как ще споделим...
Обичаше ме вечер и сутрин...
Не помниш ли мечтите, обич моя?
Не помниш ли, кажи... ...