Една стена пред моя поглед
и виждам само твоята душа
трепти свикнала с любовта ми
а ти вървиш уверено бъдещето светло.
Кое ти дава тази сила?
Коя силна обич те плени?
Моите чувства спират ли в сърцето?
Или от страни надничат като чужди?
Мислейки за мъжката ти гръд,
за топлите ти длани,
за неповторимите ти ласки,
аз копнея в тиха нощ
и мисълта ми прегръща ме вместо тебе.
© Йонка Янкова All rights reserved.