Обич моя, нежна, не плачи! В нас попива есенно мъглата и гнездото в стряхата мълчи...
но брезите светят, ръсят злато. Обич моя, светла, не тъжи! Знам, ще има много преспи бели, черен дим в небето ще кръжи, натежал от болка и раздели... Обич моя, грешна,разкажи колко болка има по земята, старите си рани покажи, аз да бъда билка за душата ти... Обич моя, свята, погледни: във очите ми - очите твои - музика и стих и светлини... Нужно ли е друго, обич моя?...