Sep 12, 2009, 5:50 PM

Обич-стихия 

  Poetry
1125 0 45

Не беше отдавна.
В предвечерния здрач
звездите над тях
меко светеха.
"Прощални са!"-
някой прошепна отзад.
Погледна - бе той!  
И очите ù
бавно изгаснаха!


"Със тях ще потегля и аз!
И ти в този ден
след мене, аз знам,
ще заплачеш!
Но имай в сърцето  
скъп спомен стаен -
прегръдки...
Не ще ги забравиш!
Ще мислиш, ще страдаш...
И в черен сатен
когато нощта те обвие,
мислите - гарвани,
скрити в гнездо,
като в кърпа
сълзите ще свият!
Но ти не тъжи -
аз ще бъда в  съня
и там òбично ще те завия...
При изгрев, отворила сънни очи,
ще видиш сърцето,  
Душата ми...


За теб ще са!

 

Обич-Стихия!"

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??