Когато утрото отърси от себе си росата
и сълзите се изпарят от него съвсем,
дъждът отново ще се промъкне от далечината
и ще направи деня свеж и променен,
а щом вятърът се реши да тършува из планината
и после намачка цветята с поглед непозволен,
тогава ще се намръщят дори дърветата в долината
и ще размахат към него пръст разгневен
и ако тишината се загуби по пътя към реката
и от разсеяност потъне мълчешком,
водите нека отнесат надалеч горчивината
и да поканят слънцето мижешком, ...