Sep 18, 2011, 12:11 AM  

И чакам... 

  Poetry » Other
1160 0 23

 

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.

А  някакъв незнаен луд,
върви в снега и се усмихва.
Недооблечен, необут...
Но в неговия свят е тихо.

Усмихва се на теб, на мен,
надскочил злоба и омраза;
живее си от ден за ден,
с невинно щастие белязан.

Във мен боли от самота
и чакам да се случи чудо –
да ми отключи радостта.
Или да ме настигне...лудост.  

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??