Обичай ме. Преди да е цъфтяла
картината с последни незабравки,
а мислите, наситени до бяло,
да паднат през пропуканата рамка.
Обичай ме сега. Докато има
реалност, неначената от дните,
и само невъзможното е примка,
затегната по силните ти китки.
Обичай ме, когато кръговратът
на времето е с форма на циничност,
а пътищата - стръмно осъзнати.
Единствено тогава ме обичай.