Не ме обичай - аз съм наказание!
Защо съм ти - измислена илюзия?
Докосвания, носещи страдания.
Към мъки нечовешки съм прелюдия.
Не ме прегръщай - пламък съм - изгарям те.
Целунеш ли ме - вливам ти отрова.
В сърцето порти адови отварят се.
Ще те боли от мен отново и отново.
Не пожелавай ме - рисунка съм на пясъка.
Неистинска съм - мамеща химера.
Отмива ме морето с бурни тласъци.
Във мен реалността не ще намериш.
Обичай ме, по дяволите - дишам с теб.
Да лъжа себе си, сърцето си - не мога.
Каквато и да съм - не съм парче от лед.
Не ме оставяй - ти си моят огън.
© Люба Георева All rights reserved.