Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.
Помилвай ме със топлата си длан.
Понякога единствено това ми стига.
Очите ти... очите парят с нежен плам,
света пред мен разтварят като книга.
Обичай ме! По малко ме обичай!
Нека заедно в нощта да помълчим.
Докосвай ме! Душата ми е птица.
Но сърцето?! То не може да лети.