Не искам да съм силната жена!
Накрая осъзнах, че съм грешила.
Готова съм на глас да изкрещя;
Нуждая се от обич! Прегърни ме!
Не искам да съм "мъжко момиче"!
Стени и прегради сама да троша.
По женски се влюбвам и по-ми прилича
да се раздавам, да плача, дори да греша.
Аз не искам шампанско и рози.
Самата съм вино (и имам бодли).
Искам силни ръце (без страх от убождане)
да ме прегъщат, от глава до пети.
Аз съм истинска, ранима жена.
Невъзможна, суетна, различна.
И мъдра, и фатална, ангелски добра!
А когато обичам - обичам!
В нозете ми и света да положиш,
отказала бих. Без теб не го искам.
Обичай ме такава. Можеш ли?
Ела и опитай! Дано да ти стиска!
© Даниела Виткова All rights reserved.