Обичай ме в безкрая,
где морето ни не свършва.
Онова, в прегръдките си
дави ти душата
и със солта
по гърлото полепва,
и в солта
намираш тишина.
Ти, сърцето, мачкаш със ръцете
и в черупка ще затвориш.
Аз, във огъня си жарък
ще прогарям твърдата кора,
в пламъка ми бавно се разтапя.
Не искам вечно да се давя,
не искам в студа ти да умра.
© Невена А. All rights reserved.