Послание от небесата
Към щастието си сега,
стремиш се упорито,
но ти потънал бе в тъга –
от тебе беше скрито!
Не виждаше ти Моя знак –
все чакаш на готово!
Размислих Аз, смилих се пак,
дарих ти Мое слово!
Говоря с думи безсловесни –
душата само ги разбира,
пътеките към Мен са тесни
и всеки пътя сам избира!
Създадох свят, жена ти пратих...
и всяко земно благо...
и дълговете ти изплатих...
но щастието – проигра го!
За миналото не тъжи –
далеч е отлетяло!
За бъдещето не мисли –
зелено е, не е узряло!
Но взри се в този ден! Живей!
Духът ти повелява!
Виж Слънцето за тебе грей,
с лъчи те поздравява!
Обичай този чуден свят!
Обичай всички хора!
В небето птиците летят
и пеят без умора!
За теб светът е! Разбери!
Аз дълговете ти изплатих.
Добри и мъдри дъщери
на помощ ти изпратих!
6 октомври 2008,
12,10 часът
("Повеите на любовта" - втора книга)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.