ОБИЧАМ ДА КАЗВАМ...
Обичам да казвам
“Не съжалявай се сам,
за да не стигнеш до дъното!”
Но не разбрах, дали вече съм там
на шия с камъка на мъката.
Възможно ли е наистина това
да се случи с човек като мен?
А защо не?
Но не искам да падна аз на колене
дори пред съдбата,
дори пред едно силно чувство.
Въпреки, че то всичко от сърце ми взе,
а мен ми показа пътя към ада,
за всичко сторено като награда.
Сърцето разбира, че сме хора различни,
но не иска да спре то да обича.
Ще има ли край всичко това?
И към мен протегната ръка?
Но не от милост, не и от нужда,
а от сърце
и с усмивка искрена на лице!
Не вярвам аз да се случи нещо,
различно от досега.
С парите можеш да купиш
секс от красива жена.
Но не и истинско чувство.
А нали, казват, това,
е била любовта?
© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
определено в стиховете си мноого по-добър от картините (без да се засягаш...мое мнение )
Хмм...есето ти е мн показателно за борбата на човек между разума и страстите и кака винаги е в една воина...винаги трябва да воюва с еднотот за да е ж мир с другото...и после след последната битка какво остава ...истински неща..истинска любов или секс за пари?!?...
с две думи мн хубаво стихотворение...моите поздрави! -
Пътят към ада...
Чак мен ме заболя...
Много силно въздейства това стихо!
Поздрави от мен! -
Благодаря на всички, че сте отделили време да го прочетете!
-
Не, не е само това. Много е хубаво, Вили!
-
Браво!Много тъжно,но реалността наистина е такава... Поздрав! /6/
-
Великолепно!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но не от милост, не и от нужда,
а от сърце
и с усмивка искрена на лице!"
Много ми хареса стиха ти!!!