Обичам го! Напук на всички!
Напук на всякакъв морал!
Изглежда малко нелогично,
но тъй спокойно е заспал...
Сърцето му звъни ритмично
и по-красив ми е света,
и толкова смирено диша,
а го усещам чак в кръвта.
И той като дете до мене
притворил е очи за сън,
разхожда се из мойте вени,
но не личи това отвън!
Ала в прегръдката му силна
и само в двете му ръце,
по женски мога да го милвам -
един сред толкова мъже!
А друго мога ли да сторя,
освен да съм светулка в мрак
и всичко с него да преборя...
Да го оставя? Няма как!