Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам,
И нека да помислят, че съм луда
До обич и до болка. До безсилие.
Във всяка тишина се крие чудо.
Откакто се открихме с любовта ми,
когато бях отчаяна до Бога…
Тогава се научих да не спя и
светът смирих, а себе си – не мога.
Силвена Гоман
© Силвена Иванова All rights reserved.
"Светът смирих, а себе си – не мога"
Прибирам си го.