Обичам те, но ти не ще узнаеш това.
Когато си наблизо, моят свят се изпълва с красота.
Но болката беше прекалено голяма,
минали разочарования - оставили в душата ми бездънна яма.
Дори и да споделяш моите чувства,
помисля ли за мъката,
всякаква надежда за щастие малко по малко рухва.
Не искай ти любов от мен,
може би ще бъдем заедно,
но в някой друг живот, в някой нов ден.
Не мога да съм сигурна, но знам,
обричам на страдание душата си, а може би и теб.
Страхувам се от поредното признание,
дали то няма да изпълни и твоето сърце със лед.
Въпреки съмненията, аз оставам със надежда,
опитвайки се да забравя миналото си,
назад да не поглеждам.
Животът е пред мен, а аз мога да чакам,
да чакам теб, да чакам любовта
и да се моля тя да озари душата ми,
изпълнена със самота.