Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Крещя в съня,
не чуваш,
мъртъв си,
боли любовта,
от мъка
гърча се.
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Обичам минало,
бъдещето ми изчезна,
съдбата ме уби
и захвърли ме в бездна.
Сърцето ми неизстинало
уплашено тупти.
Тупти горкото
все за теб,
тупти и ще се пръсне...
... от мъка, защото
не си до мен
и не издържам.
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Не чуваш.
Не виждаш.
Не знаеш.
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Тъгувам.
Умирам.
Ридая.
© Богдана Маринова All rights reserved.