Ах, как те обичам!
Чак сърцето ми гори.
При всеки проблем към тебе тичам
И сприра да боли!



Ах, как мразя да те няма
И сърцето да кърви!
Отваря се празнота голяма
И дори душата мълчи.



Как аз чуствата си да опиша
В този така малък стих?
Искам в живота с тебе да нижа
Страх подир страх.



Ала чуствам, че те губя
И сърцето ми пронизва вик.
Аз искам само тебе да опиша
В тоз единствен миг.



Как изгарям да те прегърна,
Да почуствам твойта длан,
Жарко аз да те целуна,
Без за бъдещето план.



Защо този момент някога ще спре
И ще се откъснеш от моите ръце,
И ще спре моето сърце?
Е, ще настъпи миг на мъчение.



Само мисълта, че ще те загубя
Кара ме да полудявам.
И живота си да погубя,
И мъката да оставя.



Ала една целувка дълга
Спира моя дъх.
Ала една твоя дума
Силна е като гръм.