Моля те, спри!
Спри да ме давиш в мечти,
да роня за тебе сълза след сълза,
не можейки да разбера свойта тъга.
Остави ме на мира!
А душата плаче за тебе, не спира,
не може да си толкоз красива. Не може!
Сърцето ми бомба, а главата ми кошер.
Недей да ме гледаш!
Спри с твойте ненужни надежди.
Не ми давай любов! Не ща!
Ще сринеш нас двама в дън земя.
Вече ти казах - не мога да те обичам!
Не мога да ти дам това. което искаш,
твойте чувства в стена ме притискат.
Разбери! Предпочитам сега да роним сълзи,
пред това вечно да бъдем сами.
© Атанас Къшев All rights reserved.