За теб може би съм дете,
но аз те обичам с цялото си сърчице.
Ти бе за мен любов, съдба,
а може би и сбъдната мечта.
От теб исках само да се обичаме
и вярвах, че цял живот заедно ще тичаме.
Съдбата жестока ни раздели,
а на мен остави само мъка и сълзи.
Сега щастлив си ти без мен
и може би на друга даряваш своя ден.
А аз съм пак сама, потънала в скръбта
и мисълта за теб и мен сега.
Бяхме красиви, щастливи
и дори малко диви.
Обичаха ни всички
и това ни даваше сили.
Но ето че дойде страшният ден,
в който ти вече не си до мен.
Болката ми не минава,
а раната в сърцето става все по-голяма.
Рани дълбоко моята душа,
но ти ще си останеш моята съдба.
Никой не очакваше любовта ни да свърши,
но уви, щастието ни изведнъж се прекърши.
Сега сме сами и още ни боли,
но ще продължим напред
и ще търсим другаде своя късмет.
Любовта ми вечна няма да умре.
Тя ще остане завинаги да топли моето сърце.
© Петя Крумова All rights reserved.
за съжаление - и потенциал
мило момиче, двойките, които ми пращаш,
едва ли биха повишили нивото на изказа ти,
въпреки че искрено ти го желая