Озъртам се, търся те, обезумяла.
Ах, само ако не бях закъсняла...
Липсват ми очитете ти, ръцете ти, смехът ти,
искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти.
Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти,
но пропадам, бавя се, не догонвам вика ти.
Небето над мен се смрачава,
поемем дъх, но нищо не става.
Дробовете се борят - за въздух се свиват,
очите примижват – сълзите прикриват.
Дух, духът търси.
Броди, скита и се лакатуши.
Уви, не мога да те открия,
а тъй силно жадувам да те видя.
Болката започва да се вкаменява,
добива форма, силно натежава.
Надолу политам, давя се,
в своите спомени бавя се.
Нека още веднъж да те зърна,
а после като цвят ще посърна.
© Елица Чобанова All rights reserved.