Обичам те, защото в мен те има.
Тропическа и просто антизима
в един студен и чужд, тъй видим свят,
без който винаги се чувствам по-богат.
Ти винаги си най-необходима -
условието да съм тук и да ме има.
Избягвам да те гледам аз анфас.
Така не гледа никой в таен час.
След толкова изминали години,
за мен си извор чист - небесносиня.
Навярно точно като вечността,
недостижима само за смъртта.