Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота?
Нека тя съдбата ме накаже, нейна е вината за това.
Пред мен да има доблестта да се покаже и сърцето да ми върне на мига.
Във живота мой те тя постави, шах и мат ми обяви така.
Но с чувствата шега не бива да се прави тя обрече ме на самота.
Обичам те до болка, ето ме на кръстопът.
Цял живот без теб да бъда или да тръгна аз по другия осеян с тръни път?
Обичам те и вярвам, че някой ден ще разбереш.
От всичко на света се бих отказал заради теб, но тогава ще е късно за да го прозреш.
© Борислав Александров All rights reserved.