May 15, 2011, 1:12 AM

Обичам те и знам, че ни закриляш! (епитафия) 

  Poetry » White poetry
1106 0 6

                                                                                          На свекър ми

 

 

Не съм те познавала никога,

а ми се иска да те бях познавала.

Виждала съм те на снимка само,

а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо.

 

Истината е, че човек не умира

( в пълния смисъл на думата).

Той живее в спомените на хората

и в добрите им думи за него.

 

Смърт няма! Тя е измислица.

 

Енергията, с която човек е изпълнил

пространството около себе си

и добрите дела, които е извършил приживе

остават след него. Завинаги!

 

                                                                                              2011 г.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??