“Колкото повече, толкова повече!”
Липсваш ми… пак, не отново…
Толкова много... чак боли…
Отпивам от очите ти – пъстро олово…
Търся любовта ти… мечти… мечти!
Обичам те... повече от всичко,
тъй както слънчогледът обича своята светлина…
Обичам те… Ще крещя докато стените паднат.
Нека бъде до край любовта…
Нека бъде повече от повече,
завинаги, след края дори...
Може и смъртта да ме повлече, ...