Отчаяно, болезнено ми липсваш.
Любов такава няма втори път!
В живота, ни във песните и листите,
в душата и човешката ми плът е.
Обичам те до лудост на покоя си.
До влагата на страстния ти дъжд.
До кръв се сляла заедно със моята
на влюбен във стихията си, мъж!
Жестоко те обичам и със нежност.
До силната тревожност на смъртта.
До краят на отчайваща надежда.
До раждане отново на мечта. ...