Обичам този тръпен свят,
бил млад той, хубав, стар и грозен,
че аз от чувства съм излят
във мирни дни и век тревожен.
Обичам туй поле във цвят
и тези планини огромни!
Дори далеч да съм от тях,
водата тяхна ще ме помни.
Обичам утринната свеж,
денят ми слънчев под асмата
и сянката на тих вървеж
на есента ми благодатна.
Обичам всеки път това
вълшебие непостижимо
и невъзможно със слова
да изразя, че днес го има.
© Иван Христов All rights reserved.