Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра,
че пътуват с криле взаимни,
носени от стъпките на вятъра,
отнел им самотата на пустинята.
Те имат само една обич,
която едновременно споделят:
от любов към себеподобния,
търсят тихо всекидневие.
Но щом в себе си ги открием,
ще понесем тяхната взаимност.
Светкавици и гръм ги бие...
Но май ги възвисява с близост.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Усещането, че съм длъжник не ме напуска, защото ти дължах отговор цели шест месеца,но едва сега намирам време да прегледам кореспонденцията си.😍