Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени.
Ние сме забравили съдбата си.
Може би се късат струните
в дългите полета на душата.
Може би сме двама в нищото,
молещи за капчица обичане.
Всички ни подвикват: „Вижте ги!“.
Ние по тъгата си приличаме. ...